Въпросът „Колко е бърз този каяк?” всъщност няма лесен отговор. По-важният въпрос е „Мога ли да поддържам с този каяк добра скорост продължително време и с малко усилие?” Скоростта на каяка е относително понятие. Тя зависи от това колко сме силни и издръжливи, от нашето умение да гребем ефективно, от това дали седим комфортно, от греблото, от вятъра, вълнението и дори солеността на водата. Затова няма да намерите никъде скоростта на кану или каяк като характеристика, изразена в км/час. Същото е като да се питаме: каква скорост вдига този велосипед? Все пак, един и същ гребец ще оцени разликата в скоростта на два различни каяка при еднакви условия. В този случай може да се каже, че дизайнът на каяка е определящ за скоростта. Най-важните елементи на дизайна по отношение на скоростта са дължината (L), ширината (W), гладкостта на каяка, общата му площ, която е под водата (водоизместимост) и неговата форма.

•  Дължина на ватерлинията на каяка (L):

Колкото е по-дълга ватерлинията, толкова е по-голяма корпусната скорост на каяка. Корпусната скорост (Кс) е понятие, което характеризира максималната скорост, която теоретично достига лодката, преди вълните, които се образуват при носа и кърмата да ограничат по-нататъшното нарастване на скоростта. Корпусната скорост характеризира съпротивлението на водата (различно е от триенето). На практика тя може да бъде надмината, но мускулното усилие, необходимо за това е значително и нараства експоненциално. Състезателите, например я превишават.
Уилям Фройд дава следната приблизителна формула за корпусната скорост във възли:
Кс = 1.34 x L^1/2.
Оттук следва, че напр. каяк, дълъг 5 м. ще има корпусна скорост 10 км/час.
Два пъти по-дълъг каяк ще има само 42% по-голяма корпусна скорост. Но два пъти по-дългият каяк ще генерира и два пъти по-голямо триене с водата. Тоест за да достигнем тази 42% по-голяма корпусна скорост ще ни е нужно повече от 42% усилие.
Корпусната скорост е само един от показателите, които се взимат под внимание от дизайнерите при проектирането на плавателни съдове. Изваден от контекста, той е безсмислен. Ако поставите къщата си на вода и започнете да гребете, няма да се придвижите по-бързо и от най-бавния каяк.

•  Ширина при ватерлинията на каяка (W):

Триенето е основният фактор, ограничаващ скоростта при бавен темп на гребане (до около 5 км/ч). Намаляването на ширината е един от начините, които се използват, за да се увеличи скоростта на каяка. Това води до намаляване на площта на каяка, която е под вода, и с това до намалено триене. Рядко ще срещнете едноместни морски каяци, дълги над 5.10 м. със ширина повече от 56 см. Дълъг каяк, който е същевременно сравнително тесен, има голяма корпусна скорост и триене „в нормата” и има голям потенциал за скорост. Често се използва съотношението L/W, за да характеризира колко един каяк е „фин”. Един ICF K1 състезателен каяк е широк едва около 46 cm, а при ватерлинията и по-малко, и има съотношение дължина/широчина 11:1, което позволява на гребеца да превиши 2 пъти корпусната скорост. В този смисъл увеличаването на дължината на каяка е добре за увеличаване на скоростта, стига това да не доведе до съществено увеличение на площта, което пък да Ви забави. Намаляването на широчината е добре за намаляване на триенето, но това намалява първичната стабилност. Ако нямате опит и седнете в състезателен каяк, ще се обърнете веднага.

•   Водоизместимост:

По-голяма водоизместимост, означава по-голяма площ на каяка, която се намира под водата, а това води до увеличаване на триенето. По-лек каяк ще стои „по-високо” над водата. При една и съща дължина на два каяка, този който има по-малка водоизместимост, ще е по-бързият. В този смисъл по-лек гребец ще може теоретично да развие по-голяма скорост със същия каяк.

•    Гладкост на корпуса:

Освен че изглежда шик, гладкият корпус означава по-малко триене. Отчасти затова каяците от фибростъкло и карбон/кевлар са предпочитани пред техните полиетиленови събратя. Възможността да поддържаш висока скорост с малко усилие е особено ценена при продължителни преходи. Възможността да поддържаш висока скорост на определена дистанция може да те доведе навреме до брега. Този фактор е и единственият, който не влиза в борба с такива като стабилност, маневреност, държане на прав курс и др.

•   Твърдост на корпуса

Трудно ще намерите надуваем каяк над 4 м. дължина. Причината е, че той ще се гъне така, че управлението му ще е много трудно, а голяма част от енергията от гребането ще се гаси от промяната на формата на каяка. В този смисъл композитните каяци са предпочитани, особено в категорията „морски“ каяк.

•  Потенциал за скорост на каяка

Потенциалът за скорост на каяка се изразява най-обективно чрез съпротивлението като функция от скоростта на движение. Има два вида съпротивление: съпровление от триенето на корпуса с водата и съпротивление от вълните, които се надигат при носа и кърмата в резултат от движението. Тези сили се сумират в общо съпротивление, изразено в кг. Общото съпротивление нараства с нарастването на скоростта на движение [км/ч] до момента, в който не може вече да бъде преодоляно с мускулното усилие, т.е. докато бъде достигната корпусната скорост на каяка. Съпротивлението е равно на усилието, което се влага, за да се поддържа съответната скорост. Тази характеристика е уникална за всеки модел кану или каяк. Най-популярен и точен е моделът за изчисление Winters/KAPER, който се използваше и от Sea Kayaker Magazine при ревютата на каяци. За да има максимална обективност при сравнение на каяци е прието да се изхожда от еднакви условия: тегло на гребеца 68 кг. и товар 45 кг.

Вижте напр. характеристиката на Tahe Wind Solo

Нека сравним графиките на 2 каяка:

1. Tahe Wind Solo: ефективна дължина на ватерлинията 478 см.; ширина на ватерлинията 52 см. и площ под водата 2.08 м^2
2. Prijon Seayak Classic: ефективна дължина на ватерлинията 411 см.; ширина на ватерлинията 58 см. и площ под водата 2.04 м^2

Сега нека приемем, че трябва да изминем 10 км. с двата каяка. Ако прилагаме едно и също усилие при гребане при съпротивление равно на 2.26 кг, то Wind Solo ще се движи с 8.3 км/ч, а Seayak с 7.6 км/ч. Тоест, ще изминем 10 км с Wind Solo за 1:12 часа, а със Seayak – за 1:19 часа. На пръв поглед разликата не е голяма, само 7 минути, но когато Wind Solo е в крайната точка, Seayak ще е изостанал с 887 метра.

От друга страна, ако и двата каяка се движат със скорост 8.3 км/ч, то със Seayak ще прилагате 20% по-голямо усилие за да не изоставате от Wind Solo, и то в продължение на 1 час и 20 минути!

От графиката се вижда също, че при ниски скорости (до около 5 – 5.5 км/ч), съпротивлението при гребане е почти еднакво при двата каяка. Отчасти затова сравнително късите и широки каяци се наричат каяци за развлечение и са предназначени за „по-лежерно“ каране, на къси разстояния, в защитени морски заливи, реки и язовири.

В случая сме сравнили 2 морски каяка. Ако сравнението беше с каяк за развлечение, то не бихте могли да поддържате тази скорост. От друга страна, средната скорост, която поддържаме с морските каяци на дълги дистанции е около 5 км/час, но това включва и почивките.

От гледна точка на спорта, в смисъл фитнес и натоварване, всеки един каяк е подходящ. Разликата е в това, колко бързо искате да се придвижвате и на какво разстояние. И тъй като засегнах една друга тема относно избора на каяк, вижте статията в нашия блог за каяците за развлечение.

Дължината, широчината и формата на корпуса имат отношение не само към скоростта. Стабилността на каяка, пригодността за открито море, вълнение, сърфиране, лекотата на управление, маневреността, ергономията и оборудването, са фактори, които също трябва да се вземат под внимание при избора на каяк.

В заключение можем да приемем с голямо приближение, че колкото по-дълъг и тесен е каяка, колкото е по-лек и по-гладък, толкова ще е по-бърз.

Петър Дойчинов