Каякът е малка, задвижвана с човешка сила лодка. Той е оригинално създаден от местните обитатели на арктическите области, като айну, алеути и ескимоси, които са го използвали (и още използват) за лов във вътрешните езера, реки и крайбрежни води на Арктическия океан, северно – Атлантическия, Берингово море и северния Тих океан. Тези първи каяци са били построени от съшити животински кожи, най-често тюленови, върху рамка от парчета дърво, донесено от водите. Археолозите са намерили доказателства, че каякът се използва от поне 4000 години.
Думата „каяк” означава в превод от инуктитут (езици, говорени в Канада, разновидности на езика инуит) „лодката на мъжа” или „лодката на ловеца” и каяците на местните са личната сила на мъжа, построени с помощта на жената, така че да паснат идеално на телосложението на мъжа и да имат максимална маневреност. Специална кожена връхна дреха, „туйлик” се е използвала, за да се нахлузи на кокпита, запечатвайки по този начин водонепропускливо лодката. Това прави възможно „ескимоското превъртане”, благодарение на което гребецът заедно с лодката, като едно цяло, могат да се превъртят отново нагоре с главата. Нали се сещате, че малко ескимоси могат да плуват, след като това е не много здравословно при температури на водата около 0°C? От гледна точка на практикуващите каяк, не може да става дума за „обръщане”, ако още си в лодката, дори да си надолу с главата.
Модерната версия на туйлик се нарича „spraydeck“ или „spray skirt“, облича се преди да се влезе в каяка и може да се откачи с едно движение от него, за да се излезе от него.
Сега каяците се произвеждат от високо–технологични материали, използвани също така в направата на яхти и в самолетостроенето. Много трудно се е оказало за ранните европейски изследователи да наподобят дизайна на оригиналния каяк, тъй като всеки един се е различавал от другия. Коренните жители са използвали изхвърлен на брега материал, кожи и мерките на собственото си тяло, за да създадат комфортен каяк. Например, дължината на каяка е била 3 пъти разтегът на разперените ръце, широчината – равна на ширината на задните части плюс два юмрука и т.н.
В дизайна на модерния каяк е залегнало разбирането на хидродинамиката и материалознанието, а компютърни програми изчисляват множество диференциални уравнения, за да се определи напр. центъра на плаваемостта и тежестта. И все пак това, което дава финалната оценка на „лодката на мъжа” и днес е усещането на гребеца за стабилност, скорост, маневреност, ефективност и способността и да държи прав курс.
Традиционните каяци се делят сега, в зависимост от къде е заимстван дизайна, на три типа: байдарка – от Аляско и Алеутско морета, чиято овална форма и многобройни чупки и придават вид на дирижабъл; северно – гренландски каяци, с по-малко чупки и елегантна форма, чиято палуба се издига в краищата на носа и кърмата и източно-гренландски каяци, които са подобни на западно-гренландските, но са-по тесни за гребеца и с по-рязко издигащ се нос.
Модерните каяци са еволюирали в множество специализирани типове, които могат широко да се определят в зависимост от тяхното приложение на: морски или още туристически каяци, каяци за бързи води или реки, каяци за сърфиране, състезателни каяци (за спокойна вода, бързи води или слалом) и каяци за поло. Също така се произвеждат много хибридни типове, които са добили широка популярност с наименованието recreational (за забавление) каяци. От всичко това можете да се досетите, че „лодката на мъжа” отдавна е допуснала жената в себе си, след като вече не се налага да се използва изключително за лов на тюлени в полузамръзналите води.